Фирмите за прецизна климатизация предлагат няколко различни варианта за охлаждане на технически помещения, които са подоходящи за помещения и дори сгради с различна специфика. Условно методите могат да бъдат разделени на две основни групи:
- Климатични тела на директно изпарение.
При тях всяка вътрешна единица има всички основни компоненти на хладилния цикъл с изключение на кондензатор – компресор, вентилатор, изпарител, терморегулиращ вентил. Също така там се намира и електронният микороконтролер, който се грижи и следи за правилното изпълнение на всички процеси в климатизатора. Извън помещението е изнесен единствено кондензаторът, а хладилната връзка между двете тела става посредством медни тръби. В много случаи дори няма електрическа връзка между двете тела, като единствената задача на кондензатора се свежда до това да поддържа налягането на кондензация в определени граници, което се постига със сензори за налягане. Всички останали процеси по прецизния контрол на хладилния цикъл се реализират от вътрешното тяло.
- Чилърни системи.
При втория тип прецизна климатизация, подхода, до голяма степен, е противоположен. Във външните тела се намират абсолютно всички компоненти реализиращи хладилния цикъл, както и почти цялата електроника отговаряща за нормалната работа на системата – те са получили общото название чилъри. При тях кондензаторът е въздушен, т.е. отново, както и при горния метод, топлината се отделя в околната среда, но изпарителят е воден, което означава, че произведения студ от хладилния цикъл се отдава на топлоносител, който може да бъде вода или някакъв вид гликол, който да предпазва системата от замръзване и корозия. Именно този охладен топлоносител (вода или гликол) постъпва в тела, които се намират в сървърното помещение и отнема от топлината, след което се връща отново в чилъра навън за да бъде охладен отново.
Чилърните системи са малко по-сложни, защото на практика има два отделни циркулационни кръга – единият е този на фреон, а вторият е т.нар. воден кръг. Също така те са с по-висока хладилна мощност, която може да достигне до няколко мегавата, но обикновено са с по-ниско КПД. При тях по-трудно се реализира резервираност на системите, но в много случаи са много по-лесни за монтаж, тъй като се монтира едно голямо тяло на подходящо място, водата циркулира по едно трасе (трасетата могат да бъдат и две отделни в зависимост от схемата на резервираност), което се разклонява при всяко вътрешно тяло. При системите на директно изпарение, всяко тяло обикновено работи само за себе си и това улеснява резервирането, но изисква и отделен кондензатор, както и отделно тръбно трасе. Чилърите имат нужда от допълнителен помпен модул за водния кръг, който може да бъде в граден в тях или изнесен. Също така, наличието на вода в изчислителния център добавя още една опасност към всички останали. От всичко изброено до тук, става ясно, че чилърите имат редица недостатъци пред климатизацията на директно изпарение, но имат и едно основно голямо предимство – те не охлаждат директно средата в помещението, а междинен топлоносител, което прави процесите много по-инертни и в случай на авария в климатичната система има определено време, което зависи от количеството топлоносител, при което охлаждането продължава, благодарение само на циркулацията му. При системите на директно изпарение, в момента, в който климатизацията спре да работи, нещата вече са критични и времето за реакция е много по-ограничено. Само това предимство, въпреки множеството недостатъци на чилърните системи, ги прави все още толкова популярни, тъй като времето за реакция при възникване на проблем е ключов параметър при охлаждането на изчислителни центрове. Другото голямо предимство на чилърите пред климатиците на директно изпарение, е лесния начин за реализиране на индиректен free cooling. Това може да стане с допълнителен free cooling топлообменник монтиран в самия чилър или паралелно да се монтира drycooler. И при двата варианта, при температури на околната среда по-ниски от зададената за поддържане в помещението, водата може да се охлажда директно от външния въздух без да се използват компресорите, които са най-големият консуматор на енергия в климатичните системи.
- Хибридни системи.
Напоследък все по-голяма популярност придобиват т.нар. хибридни системи, в които са съчетани предимствата на двете описани по-горе технологии. При тях вътрешната единица има два топлобменника и съответно може да бъде свързана към два кръга – фреонов и воден. Външното тяло може да бъде едно отново с два топлообменника – фреонов и воден или могат да бъдат отделни – кондензатор на директно изпарение и drycooler за реализиране на free cooling. Без значение кой от двата подхода ще бъде избран, в тази конфигурация кръгът на директно изпарение е основен, който трябва да обезпечава охлаждането през по-голямата част от годината, а водният кръг се използва за реализиране на free cooling, който през по-студено време да покрива изцяло топлинния товар, а в преходните моменти да подпомага кръга на директно изпарение.
Съществува разновидност на тези системи, при която водният кръг е основен, а този на директно изпарение е резервиращ. При тях водния кръг е свързан към чилър с или без free cooling и това е основното охлаждане, но в случай на авария в чилъра или в тръбната обвръзка, то системата автоматично преминава към охлаждане на директно изпарение до отстраняване на проблема.
Всички описани по-горе методи показват различните принципни постановки за охлаждане на технически помещения с по-голям или по-малък топлинен товар. За конкретна архитектура на охладителни системи има много различни концепции, така че е най-добре да се свържете с нас за консултация и съответно изработка на технически проект за конкретното приложение.
За монтаж между шкафове – InLine
За монтаж на електрически табла
