Овлажняване

Овлажняването е процес, при който във въздуха се разтваря допълнително количество водни молекули. Този процес, дори на пръв поглед да изглежда много лесен за реализиране, има много различни аспекти и фактори които трябва да се вземат под внимание.

I. Едно от първите неща, в които трябва да се вникне за разбирането процесите на контрол на влажността е нейното измерване. Има два основни параметъра, по които става измерването – относителна влажност, която е много по-широко използвана и абсолютна влажност, която е по-важна за някои процеси от относителната. Противно на масовото схващане, това не са параметри, които са взаимозаменими и просто се измерват в различни мерни единици, а те описват различни характериситки на овлажнения въздух.

1. Какво представлява относителната влажност? В основата на този параметър стои факта, че въздуха може да абсорбира различни количества вода при различни температури. Най-общо, колкото по-висока е температурата, толкова повече вода може да абсорбира въздуха. В допълнение на това, при различните сотйности на температурата има стойност на количеството вода разтворена във въздуха, над която не може да бъде абсорбирана повече влага. Тази точка се нарича “точка на насищане” или “точка на оросяване”. Относителната влажност показва съотношението между текущото и максималното количество вода, което може въздуха да абсорбира при определена температура. Този параметър се измерва в проценти, %. Ако кажем, че в момента относителната влажност е 50%, това означава, че във въздуха има точно половината количество вода, то това, което той може да абсорбира при тази температура. Ако обаче загреем същият този въздух без да променяме количеството вода в него, то точката на насищане се измества по-нагоре и вече същият въздух има по-ниска относителна влажност.

2. Абсолютната влажност, от своя страна, показва съвсем друга характеристика на въздуха, а именно абсолютното количество вода, което има абсорбирано, без значение от други фактори като температурата например. Тя се измерва в грамове на килограм – г/кг и показва колко грама вода има абсорбирани в един килограм въздух.

В обобщение, за да се разграничат двата параметъра напълно, можем да кажем, че при едно и също ниво на абсолютната влажност, при промяна температурата на въздуха, то се променя и неговата относителна влажност. Разбира се, относителната влажност не може да надхвърля 100%, т.е. ако охладим въздуха до момент, в който неговата относителна влажност е достигне 100% и ако продължим охлаждането, то водата, която надхвърля 100% просто напуска въздуха. Този процес се нарича кондензация и много често се наблюдава през зимата по прозорците на жилищата и автомобилте, когато те започнат да се запотяват.

II. Вторият важен компонент в овлажняването е самия процес, който се използва. Различните методи за овлажняване се делят главно на две категории – изотермални и адиабатни.

1. Като изотермален процес на овлажняване се дефинира такъв процес, при който температура на овлажнявания въздух остава относително постоянна и не се променя значително в процеса на овлажняване. Такъв тип са парните овлажнители, като най-популярните техни представители са електрическите и газовите овлажнители.
2. При адиабатното овлажняване водата се смесва с въздуха в течно състояние и след това се изпарява и абсорбира от него. За да се случи това, се използва топлина от самия въздух, което води до намаляване на неговата температура. Поради тази причина, този процес се нарича още адиабатно охлаждане. Най-популярните процеси от този тип са изпарението и пулверизацията.

III. На последно място в тази класация, но не и по важност е хигиената на процесите на овлажняване. Посредством водата за овлажняване във въздуха могат да попаднат различни бактерии и вируси, които в последствие да бъдат вдишани от хората или да попаднат по повърхностите на помещенията и предметите в тях. По презумция, макар и по-енергоемки в общия случай, процесите на изотермално овлажняване се смятат са по-хигиенични и много често заради това тяхно качество са предпочитани. Това наистина е така, защото използваната пара за овлажняването обикновено е с температура над 100ºС и на практика всички живи организми са ликвидирани. При адиабатното овлажняване, използваната вода е с много по-ниска температура и на практика, ако има някаква замърсявания, то е много лесно те да попаднат и във въздуха, който овлажняваме. Поради тази причина е много важно внимателното и правилно третиране на водата в тези ситуации, за да се подсигури хигиената и безопасността на процеса. В това отношение специалистите на швейцарската компания Condair не допускат никакви компромиси и спокойно можем да заявим, че техните системи са едни от най-хигиеничните в света.

Въпреки всички мерки по отношение на хигиената на водата обаче, е много важно да се вземат и всички необходими мерки за да не се допуска нежелана кондензация по въздуховодната мрежа на вентилационните и климатични системи и по този начин да се създават условия за развитието и разпростанението на нежелани организми.  Има изградени правила, които, ако се спазват щателно, това няма как да се случи и всички можем да разчитаме на спокойно на системите за овлажняване.